Антихипертензивна терапия при остър мозъчен инсулт

Повишено артериално налягане (АН) се среща много често при остър мозъчен инсулт (МИ) и се асоциира с по-лош изход (смъртност и инвалидност). Все още е спорен въпросът дали да се понижава медикаментозно високото налягане и доколко в острата фаза на инсулта поради недостатъчно доказателства за полза от антихипертензивната терапия и опасения от влошаване на церебралната исхемия. Съвременните препоръки за лечение, описани в международните ръководства за поведение (guidelines), се различават за двата основни вида инсулт - исхемичен и хеморагичен. Не се препоръчва редукция на високото АН при исхемичен МИ, освен при много високи стойности (>220/120 mmHg), предстояща фибринолиза или наличие на органни увреждания, като АН трябва да се намалява постепенно с не повече от 15–20% за първите 24 часа. При хеморагичен МИ се препоръчва бързо и интензивно понижение на АН до таргет за систолното <140 mmHg за <1 час при строго мониториране, като тази стратегия изглежда безопасна и вероятно превъзхожда стратегията на постепенна внимателна редукция на налягането по отношение на клиничния изход. Различните антихипертензивни агенти имат различен ефект, като всички понижават налягането в различна степен в зависимост от класа, дозата и начина на приложение, но за повечето няма доказателства, че подобряват клиничния изход. Изборът на медикамент трябва да бъде индивидуален за всеки пациент и съобразен също така с вида и тежестта на инсулта, ко-морбидността, потенциалните странични ефекти Предпочитаните антихипертензивни лекарства са лабеталол, никардипин, еналаприл, фенолдопам, есмолол, натриев нитропрусид, нитроглицерин поради доказана ефективност и безопасност. Често е необходима комбинирана терапия за овладяване на хипертонията.