Фармакологично и нефармакологично лечение на исхемичния мозъчен инсулт

Исхемичният мозъчен инсулт е динамичен процес, при който различни ексцитотоксични, възпалителни и микросъдови механизми водят до мозъчна некроза. Ранната реканализация и нарастване на доставката на кръв към зоната на бенигнена олигемия са предпоставка за по-добър изход от лечението. Наред с рутинната вече венозна тромболиза навлиза прилагането на интраартериална. Тя може и да бъде комбинирана или не с прилагането на механично ендоваскуларно лечение. Данните от рандомизирани проучвания не потвърждават предишни данни за по-добър изход от заболяването. Фармакологичните невропротектори не са доказали предполагаемата клинична ефективност, която е доказана при експерименталните модели. В този контекст трябва да се имат предвид серия от функции, които играят ключова роля в модулирането на исхемичния процес: контрол на артериалното налягане, температурата, нивото на кръвната захар и артериалната кислородна сатурация. Нефармакологичната невропротекция включва всички интервенции, които предпазват мозъка от фармакологична увреда след оклузия на церебрална артерия. Ефективността от създаването на сектори за лечение на остри инсулти вече е безспорна, тъй като прилагането на протоколни мултидисциплинарни грижи за пациентите в тях, наред с адекватно терапевтично поведение, водят до намаляване на смъртността, ограничаване на еволюцията на заболяването, съкращаване на хоспитализационното време и създаване на по-благоприятна база за ранно започване на рехабилитация.