Клинични ефекти на цилостазол върху атеросклеротичната съдова болест

Цилостазол - 6-{4-(1-циклохексил-1H-тетразол- 5-ил)бутокси]-3,4-дихидро-2(1H)-хинолинон}; OPC- 13013 – е 2-оксохинолинов инхибитор на фосфодиестераза IIIA (PDE3), който се използва от 1991 г. в Корея и е одобрен за лечение на клаудикацио интермитенс (claudicatio intermittens) през 1999 г. в САЩ. От една година разполагаме и у нас с този медикамент. Много предклинични и клинични проучвания показаха, че цилостазол има благоприятни ефекти върху атеросклеротичната съдова болест – антипролиферативни ефекти върху гладкомускулните клетки, антитромботични – върху тромбоцитите, протективни – върху ендотела, и липидомодулиращи ефекти. Значително се повиши употребата на медикамент-излъчващи стентове, които понижават честотата на рестенозата след имплантация на стент. Все още обаче не са разрешени проблемите, свързани с тромбоза на стента и с рестеноза при високорисковите групи пациенти. Терапията с цилостазол предлага алтернатива.