Небиволол - високоселективен бета-блокер с допълнителни фармакологични ефекти

Небиволол принадлежи към бета-блокерите от трето поколение, които притежават директни вазодилататорни свойства освен блокирането на beta1-адренергичните рецептори. Той има най-висок афинитет към beta1-рецепторите от всички бета-блокери и значително подобрява ендотелната дисфункция чрез силен стимулиращ ефект върху активността на ендотелната синтаза на азотен оксид. Предполага се, че небиволол може да има много повече благоприятни ефекти в допълнение към бета-блокиращата му активност. Съществуват клинични доказателства за антихипертензивните ефекти на небиволол, а така също и за повлияване върху хемодинамиката при пациенти с хронична застойна сърдечна недостатъчност. В процес на изясняване са някои негови антиисхемични качества. Най-голямото предизвикателство пред медицината днес е изясняване на механизмите на действие, които да обяснят както полезните, така и някои ефекти, ограничаващи неговото клинично приложение. Прегледайте материала...

Нови орални антикоагуланти за профилактика при пациенти с неклапно предсърдно мъждене

Профилактиката на инсулта и периферните емболии е от ключово значение в терапията на пациентите с предсърдно мъждене. Антагонистите на витамин К са утвърдени средства за профилактика на инсулта при тези пациенти. В световен мащаб оралната антикоагулантна терапия остава субоптимална в сравнение с препоръките за терапия. Разработени са нови орални антикоагуланти, които показаха ефективност, сходна с тази на антагонистите на витамин К, но с по-малко ограничения и понижен риск от кръвоизливи. Наличието на орални антикоагуланти, които не са антагонисти на витамин К, позволява на лекарите да избегнат ограниченията на антагонистите на витамин К в клиничната практика и да адаптират антикоагулантната терапия към нуждите на отделния пациент. Прегледайте материала...

Фиксирана двойна антихипертензивна комбинация със зофеноприл и хидрохлоротиазид

Големите интервенционални проучвания доказват, че комбинираната терапия с два или повече медикамента от различни антихипертензивни класове, комбинирани в зависимост от механизма им на действие, обикновено е ефективна и представлява алтернатива на повишението на дозата на медикаментите в монотерапевтични режими. Антихипертензивната ефективност и клиничната поносимост за някои медикаментозни комбинации са подкрепени с много данни от клинични проучвания и от практиката. Комбинацията с АСЕ-инхибитор и диуретик е най-често прилагана сред останалите комбинации поради висока ефективност при селектирани пациенти с лека до умерена артериална хипертония. Двата медикамента имат синергични ефекти върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС). Комбинацията на АСЕ-инхибитор с диуретик е ефективна не само за понижение на АН, но и за превенция на увреждането на прицелните органи, особено сърцето и бъбреците. Прегледайте материала...

Фиксираната комбинация от олмесартан медоксомил и амлодипин - адитивен антихипертензивен ефект

Налице e фиксирана комбинация от ангиотензин-рецепторния блокер олмесартан медоксомил и калциевия антагонист амлодипин. В настоящата статия се представят фармакодинамичните, фар- макокинетичните характеристики на фиксираната комбинация, както и данните за поносимостта на медикамента. Прегледайте материала...

Цилостазол при периферна артериална болест

Цилостазол е обратим селективен инхибитор на фосфодиестераза-3 с антитромбоцитен, антитромботичен и вазодилататорен ефект. Той е значително по-ефективен от плацебо при увеличаване на разстоянието на ходене и при подобряване на качеството на живота при пациентите с умерено до тежко интермитентно клаудикацио. Той е клас I индикация за медикаментозно лечение на интермитентното клаудикацио. Сравнителни данни сочат, че цилостазол е по-добър от пентоксифилин. Медикаментът се понася добре. Прегледайте материала...

Амбрисентан в терапията на белодробната артериална хипертония

Белодробната артериална хипертония (БАХ) е прогресиращо и инвалидизиращо заболяване, което се характеризира с повишено белодробно артериално налягане в резултат на вазоконстрикция, хипертрофия и ремоделиране на белодробните кръвоносни съдове. Белодробната артериална хипертония е свързана с тежки функционални нарушения и лоша прогноза, със средна преживяемост 2.8 години при нелекувани пациенти. Причина за смъртта при повечето пациенти са десностранната сърдечна недостатъчност (47%) или внезапната сърдечна смърт (26%). Социалното значение на БАХ е голямо и това личи от поведението на международни научни организации, които периодично изготвят препоръки за диагностика и лечение на белодробната хипертония. Последната ревизия на Европейските препоръки бе публикувана през септември 2015 г. Прегледайте материала...

Антитромбозна терапия при пациенти с периферна артериална болест

Периферната артериална болест (ПАБ) е сборно понятие за група заболявания, които водят до прогресиращи стенози и/или тромбози на аортата и/или артериите на крайниците. Клиничните изяви на периферната артериална болест са основна причина за остра и хронична заболеваемост, свързани са с ограничаване на функционалния капацитет и качеството на живот, водят до ампутация на крайник и повишен риск от смърт. Това често обуславя заседнал начин на живот при пациентите, ограничавайки физическата им активност заради болка и дискомфорт, и може да доведе до депресия. Системният характер на атеросклерозата допринася за развитието на придружаващи заболявания на мозъка и сърцето. Пациентите с ПАБ са със силно повишена сърдечно-съдова заболеваемост (миокарден инфаркт и исхемичен инсулт) и смъртност (сърдечно-съдова и обща). Ето защо изявите на ПАБ са свързани със сериозни персонални, социални и икономически последици в САЩ, Европа, Южна Америка и Азия. Прегледайте материала...

Бизопролол в терапията на хроничната сърдечна недостатъчност

Хроничната сърдечна недостатъчност (ХСН) е често инвалидизиращо и смъртоносно заболяване. То засяга 2-3% от хората в развитите страни и 10-20% от хората на 70-80-годишна възраст. ХСН е една от хроничните болести с най-висока цена - 2% от здравните разходи в развитите дър- жави. Половината от всички пациенти с ХСН умират до 4 години след поставянето на диагнозата, а 40% от пациентите, хоспитализирани по повод на СН, умират или биват рехоспитализирани в рамките на една година. Прегледайте материала...