Езетимиб в терапията на дислипидемиите

Зависимостта между абнормните плазмени фракции на холестерола и повишения сърдечно-съдов риск е описана преди 60 години, когато бе изяснена ролята на различните типове липопротеини в процеса на атеросклерозата. Модерната концепция за атерогенезата подчертава критичната роля, която липопротеините играят в атеросклеротичния процес. В ранните етапи на образуване на атерома се наблюдава дисфункция на съдовия ендотел, свързана с ефектите на липопротеини с ниска плътност (LDL) - липопротеините с най-висок атерогенен потенциал. LDL частиците се окисляват в съдовата стена и се поемат от макрофагите, които се превръщат в класически пенести клетки. Този процес допълнително стимулира отлагането на липиди и инициира каскадата на възпалението, което води до образуване на атеросклеротична плака. От друга страна, липопротеините с висока плътност (HDL) осигуряват резервен транспорт за холестерола от натоварените с липиди макрофаги в съдовата стена и имат противовъзпалителен ефект, спират прогресията на атеросклеротичната плака и дори могат да доведат до регресията є. При различни състояния нивото на LDL е абнормно повишено или нивото на HDL - абнормно понижено, което повишава риска от развитие на атеросклеротична болест. Прегледайте материала...

Клинични ефекти на цилостазол върху атеросклеротичната съдова болест

Цилостазол - 6-{4-(1-циклохексил-1H-тетразол- 5-ил)бутокси]-3,4-дихидро-2(1H)-хинолинон}; OPC- 13013 – е 2-оксохинолинов инхибитор на фосфодиестераза IIIA (PDE3), който се използва от 1991 г. в Корея и е одобрен за лечение на клаудикацио интермитенс (claudicatio intermittens) през 1999 г. в САЩ. От една година разполагаме и у нас с този медикамент. Много предклинични и клинични проучвания показаха, че цилостазол има благоприятни ефекти върху атеросклеротичната съдова болест – антипролиферативни ефекти върху гладкомускулните клетки, антитромботични – върху тромбоцитите, протективни – върху ендотела, и липидомодулиращи ефекти. Значително се повиши употребата на медикамент-излъчващи стентове, които понижават честотата на рестенозата след имплантация на стент. Все още обаче не са разрешени проблемите, свързани с тромбоза на стента и с рестеноза при високорисковите групи пациенти. Терапията с цилостазол предлага алтернатива. Прегледайте материала...

Лечение на дислипидемиите с инхибитори на PCSK9

Сърдечно-съдовата болест е водеща причина за смъртността по света, а коронарната болест на сърцето е водещата причина за сърдечно-съдовата смъртност. Инсултът е втората по честотата причина за смъртност. Захарният диабет - тежък сърдечно-съдов рисков фактор и еквивалент на коронарната болест на сърцето, придобива епидемични размери. Прегледайте материала...

Минералкортикоиден рецепторен антагонизъм

Алдостерон - хормонът, задържащ Na+ в организма, за първи път е изолиран пред 1953 г., а през следващата година Джером Кон съобщава за успешно отстраняване на надбъбречен аденом от пациент с хипертония и хиперкалиемия. С разработването на прецизни методи за измерване на нивото на алдостерона и с натрупването на познания за физиологичните и патофизиологичните механизми на хормона започна процесът на разработване и на антагонисти на алдостеронa предвид важния му ефект върху натриевата задръжка и важността на натриевата рестрикция при съвременните стратегии за лечение на хипертонията. Търсенето на алдостеронов антагонист започва с работата на Сиърл върху тест, известен днес като тестът на Кагава. При него са използвани адреналектомирани плъхове, при които хомеостазата през нощта се поддържа с нормален солеви разтвор без храна, а на сутринта се инжектира алдостерон с/без изследвания алдостеронов антагонист. Антагонистичната активност на алдостероновия антагонист, сравнен с контролите, се определя според отношението Na+/K+ в урината. Прегледайте материала...

Минералкортикоидни рецепторни антагонисти при артериална хипертония и сърдечна недостатъчност

Спиронолактонът - медикаментът, разработен преди повече от 50 години, е мощен антагонист на минералкортикоидните рецептори с редица клинично значими странични ефекти. Преди около петнайсет години бе комерсиализиран антагонист от ново поколение - еплеренон, характеризиращ се с по-висока специфичност към минералкортикоидните рецептори и респективно - с оптимизиран профил на безопасност. Прегледайте материала...

Нощна хипертония

Популационни и клинични проучвания, използващи амбулаторно мониториране на артериалното налягане (АМАН), показаха, че нощното артериално налягане е по-добър предиктор на сърдечно-съдовата болест от артериалното налягане в будно състояние. Нощната хипертония с по-високо артериално налягане през нощта, отколкото през деня, е значителен риск за органно увреждане и настъпване на сърдечно-съдов инцидент. Прегледайте материала...

Някои нерешени проблеми в лечението на високото артериално налягане при остър мозъчен инсулт

Вече 30 години (от 1985 г. до днес) продължава дебатът и все още няма ясен отговор на въпроса трябва ли или не да се лекува повишеното артериално налягане (АН) при остър мозъчен инсулт (МИ). Независимо дали се касае за исхемичен или за хеморагичен инсулт, високо АН се среща в около 3/4 от пациентите непосредствено след инцидента, от които половината са с анамнеза за предшестваща хипертония. Смята се, че това ранно повишаване на налягането, наричано още остър хипертензивен отговор, играе важна роля в поддържането на церебралната циркулация и колатералното кръвообращение в засегнатия от инсулта регион, макар че механизмът не е добре известен. Прегледайте материала...

Оптимална медикаментозна терапия при пациенти с екстракраниални каротидни стенози

В западните страни инсултът засяга приблизителна 0.2% от популацията годишно. Само в САЩ всяка година около 500 000 индивиди получават нов инсулт, а 200 000 - рецидив на предходен мозъчно-съдов инцидент. Около 90% от инсултите са исхемични, а атеросклерозата на каротидните артерии е водеща причина за тях. Сред пациентите, преживели инсулт, около 1/3 умират през първата година, 1/3 остават трайно инвалидизирани и 1/3 се възстановяват. Прегледайте материала...