Минералкортикоидни рецепторни антагонисти при артериална хипертония и сърдечна недостатъчност

Спиронолактонът - медикаментът, разработен преди повече от 50 години, е мощен антагонист на минералкортикоидните рецептори с редица клинично значими странични ефекти. Преди около петнайсет години бе комерсиализиран антагонист от ново поколение - еплеренон, характеризиращ се с по-висока специфичност към минералкортикоидните рецептори и респективно - с оптимизиран профил на безопасност. Прегледайте материала...

Нощна хипертония

Популационни и клинични проучвания, използващи амбулаторно мониториране на артериалното налягане (АМАН), показаха, че нощното артериално налягане е по-добър предиктор на сърдечно-съдовата болест от артериалното налягане в будно състояние. Нощната хипертония с по-високо артериално налягане през нощта, отколкото през деня, е значителен риск за органно увреждане и настъпване на сърдечно-съдов инцидент. Прегледайте материала...

Някои нерешени проблеми в лечението на високото артериално налягане при остър мозъчен инсулт

Вече 30 години (от 1985 г. до днес) продължава дебатът и все още няма ясен отговор на въпроса трябва ли или не да се лекува повишеното артериално налягане (АН) при остър мозъчен инсулт (МИ). Независимо дали се касае за исхемичен или за хеморагичен инсулт, високо АН се среща в около 3/4 от пациентите непосредствено след инцидента, от които половината са с анамнеза за предшестваща хипертония. Смята се, че това ранно повишаване на налягането, наричано още остър хипертензивен отговор, играе важна роля в поддържането на церебралната циркулация и колатералното кръвообращение в засегнатия от инсулта регион, макар че механизмът не е добре известен. Прегледайте материала...

Оптимална медикаментозна терапия при пациенти с екстракраниални каротидни стенози

В западните страни инсултът засяга приблизителна 0.2% от популацията годишно. Само в САЩ всяка година около 500 000 индивиди получават нов инсулт, а 200 000 - рецидив на предходен мозъчно-съдов инцидент. Около 90% от инсултите са исхемични, а атеросклерозата на каротидните артерии е водеща причина за тях. Сред пациентите, преживели инсулт, около 1/3 умират през първата година, 1/3 остават трайно инвалидизирани и 1/3 се възстановяват. Прегледайте материала...

Пътят от създаването до навлизането в практиката на първия ангиотензин-рецепторен неприлизинов инхибитор (ARNi)

Сърдечната недостатъчност (СН) е често срещано състояние с висока смъртност. Разпространението на СН се повиши стабилно през последните години и се очаква тази тенденция да се задържи поради застаряването на популацията и натрупването на сърдечно-съдови рискови фактори. Рискови фактори като хипертонията са обичайни съпътстващи състояния при хронична СН. Прегледайте материала...

Ролята на психосоциалните рискови фактори за отключването на остри сърдечно-съдови инциденти

Експерименталните и епидемиологичните студии отдавна са позволили клиничното валидиране на множество рискови фактори, асоциирани с ИБС и респективно с риска от възникване на остри сърдечно-съдови инциденти. Идентифицирани са над 200 рискови фактора/индикатора за развитие на ИБС. Още ранните данни от Фрамингамската студия идентифицират хипертонията, хиперхолестеролемията и наднорменото тегло като рискове за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Впоследствие към списъка на рисковите фактори са добавени метаболитният синдром, диабетът, тютюнопушенето и редица психологически и социално-икономически параметри. Така например проучването INTERHEART показва, че наред с дислипидемиите, тютюнопушенето, хипертонията, диабетът, абдоминалното затлъстяване, психосоциалните фактори и стресът са асоциирани с повишен риск от инфаркт на миокарда, докато консумацията на плодове и зеленчуци, умерената консумация на алкохол и редовната физическа активност редуцират този риск. Прегледайте материала...

Фармакология на липидопонижаващите медикаменти

Липидоснижаващите средства се използват за лечение на дислипидемиите, които представляват основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и имат важно значение за първичната и вторичната профилактика на коронарната болест на сърцето и инсултите. Дислипидемиите са първични и вторични. Първичните форми са генетично детерминирани. Вторичните форми са следствие на други заболявания: диабет, алкохолизъм, нефротичен синдром, ХБН, медикаментозни и др. Прегледайте материала...

Цилостазол при интермитентно клаудикацио

Интермитентното клаудикацио (claudicatio intermittens) e най-типичният симптом на периферната артериална болест (ПАБ) на долните крайници, която в 90% от случаите се дължи на системна атеросклероза. Атеросклеротичните лезии редуцират кръвотока в периферните артерии и водят до развитие на исхемия в скелетните мускули по време на физическо натоварване, която се облекчава при покой. Исхемията се изявява клинично с болка, изтръпване, тежест или слабост, обикновено в подбедриците, бедрата и седалището. Според класификацията на ПАБ по Фонтен, която широко се използва в Европа и в нашата страна, интермитентното клаудикацио отговаря на втори функционален стадий на това заболяване. В този стадий се установява за първи път ПАБ при около 40% от пациентите, като за България тази цифра е около 15%. Интермитентното клаудикацио може да ограничи подвижността и има значителен ефект върху качеството на живот на засегнатите лица. Ето защо е изключително важно да се проведе навременно и адекватно лечение, защото то води до подобряване на симптомите или до липса на прогресия в около 60–70% от пациентите. Прегледайте материала...