Оптимална медикаментозна терапия при пациенти с екстракраниални каротидни стенози

В западните страни инсултът засяга приблизителна 0.2% от популацията годишно. Само в САЩ всяка година около 500 000 индивиди получават нов инсулт, а 200 000 - рецидив на предходен мозъчно-съдов инцидент. Около 90% от инсултите са исхемични, а атеросклерозата на каротидните артерии е водеща причина за тях. Сред пациентите, преживели инсулт, около 1/3 умират през първата година, 1/3 остават трайно инвалидизирани и 1/3 се възстановяват. Прегледайте материала...

Пътят от създаването до навлизането в практиката на първия ангиотензин-рецепторен неприлизинов инхибитор (ARNi)

Сърдечната недостатъчност (СН) е често срещано състояние с висока смъртност. Разпространението на СН се повиши стабилно през последните години и се очаква тази тенденция да се задържи поради застаряването на популацията и натрупването на сърдечно-съдови рискови фактори. Рискови фактори като хипертонията са обичайни съпътстващи състояния при хронична СН. Прегледайте материала...

Ролята на психосоциалните рискови фактори за отключването на остри сърдечно-съдови инциденти

Експерименталните и епидемиологичните студии отдавна са позволили клиничното валидиране на множество рискови фактори, асоциирани с ИБС и респективно с риска от възникване на остри сърдечно-съдови инциденти. Идентифицирани са над 200 рискови фактора/индикатора за развитие на ИБС. Още ранните данни от Фрамингамската студия идентифицират хипертонията, хиперхолестеролемията и наднорменото тегло като рискове за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Впоследствие към списъка на рисковите фактори са добавени метаболитният синдром, диабетът, тютюнопушенето и редица психологически и социално-икономически параметри. Така например проучването INTERHEART показва, че наред с дислипидемиите, тютюнопушенето, хипертонията, диабетът, абдоминалното затлъстяване, психосоциалните фактори и стресът са асоциирани с повишен риск от инфаркт на миокарда, докато консумацията на плодове и зеленчуци, умерената консумация на алкохол и редовната физическа активност редуцират този риск. Прегледайте материала...

Фармакология на липидопонижаващите медикаменти

Липидоснижаващите средства се използват за лечение на дислипидемиите, които представляват основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания и имат важно значение за първичната и вторичната профилактика на коронарната болест на сърцето и инсултите. Дислипидемиите са първични и вторични. Първичните форми са генетично детерминирани. Вторичните форми са следствие на други заболявания: диабет, алкохолизъм, нефротичен синдром, ХБН, медикаментозни и др. Прегледайте материала...

Цилостазол при интермитентно клаудикацио

Интермитентното клаудикацио (claudicatio intermittens) e най-типичният симптом на периферната артериална болест (ПАБ) на долните крайници, която в 90% от случаите се дължи на системна атеросклероза. Атеросклеротичните лезии редуцират кръвотока в периферните артерии и водят до развитие на исхемия в скелетните мускули по време на физическо натоварване, която се облекчава при покой. Исхемията се изявява клинично с болка, изтръпване, тежест или слабост, обикновено в подбедриците, бедрата и седалището. Според класификацията на ПАБ по Фонтен, която широко се използва в Европа и в нашата страна, интермитентното клаудикацио отговаря на втори функционален стадий на това заболяване. В този стадий се установява за първи път ПАБ при около 40% от пациентите, като за България тази цифра е около 15%. Интермитентното клаудикацио може да ограничи подвижността и има значителен ефект върху качеството на живот на засегнатите лица. Ето защо е изключително важно да се проведе навременно и адекватно лечение, защото то води до подобряване на симптомите или до липса на прогресия в около 60–70% от пациентите. Прегледайте материала...

Диетолечение при острии хронични диарии в детска възраст

Диарията е основен или съпътстващ симптом при редица заболявания на гастроинтестиналния тракт и е честа причина за посещение при лекаря в детска възраст. Лечението й е комплексен процес и понякога може да бъде предизвикателство за лекуващия лекар. Целта на настоящия обзор е да се оцени ролята на диетата по време на лечението на остри и хронични диарии в педиатричната популация. Прегледайте материала...

Хранителни източници на йод в профилактика на йодния дефицит

Йодният дефицит е един от най-широко разпространените хранителни дефицити, водещи до сериозни здравни последствия. Ниското съдържание на йод в диетата се дължи на геоекологични проблеми, свързани с деградационни почвeни процеси и някои селскостопански практики. Количеството на йод в храните се влияе от съдържанието на елемента в почвата и поради това на територии, бедни на йод, растителните и животинските храни са с ниско съдържание на елемента. В тези случаи най-широко използваният метод за обогатяване на диетата с йод е йодирането на солта за хранителни цели. Наред с предимствата на тази стратегия за масова профилактика на йодния дефицит, намаляването на консумацията на сол е сред водещите препоръки за редукция на сърдечно-съдовия риск. За подобряване на общественото здраве е необходимо прилагане на ин- тегрирани стратегии за контрол на заболяванията. В случая е нужно намиране на баланса между намаляването на консумацията на сол за редукция на сърдечно-съдовия риск и йодирането на солта за елиминиране на йодния дефицит, което изисква информиран избор на храни, които са добри източници на йод, без това да увеличава консумацията на натриев хлорид. Прегледайте материала...

Хранене при панкреатит

Острият панкреатит протича като леко до тежко некротизиращо заболяване с локални и системни усложнения. Лекият панкреатит има слабо влияние върху хранителния статус и обмяната на веществата, но при тежък панкреатит се развива малнутриция, хиперметаболизъм, увеличено разграждане на протеини и отрицателен азотен баланс. Необходима е оптимизирана хранителна поддръжка, внасяща адекватни количества енергия и белтък за минимализиране на катаболния стрес чрез агресивно лечение на инфекцията, загубата на течности и болката, а при по-тежките случаи е показано ранно йеюнално сондово хранене. При хроничен панкреатит се развива както екзокринна, така и ендокринна недостатъчност. Хранителният статус на пациентите включва малнутриция, малдигестия, загуба на тегло, хиперметаболизъм, глюкозен интолеранс и/или диабет, хранителни дефицити. Цел на лечението при хроничен панкреатит е връщане към нормалната диета с нормобелтъчна, хиполипидна, нормовъглехидратна и леко хипоенергийна диета, панкреасна ензимна суплементация, аналгезия, антиацидни средства, средноверижни триглицериди, хранителни суплементи, микронутриенти, минерали, витамини, пробиотици. При изразена малнутриция е необходим нутритивен съпорт и частично парентерално хранене. Прегледайте материала...