Миалгичният енцефаломиелит/синдромът на хроничната умора е силно свързан с появата на нежелани сърдечно-съдови събития.
Миалгичният енцефаломиелит/синдромът на хроничната умора е силно свързан с появата на нежелани сърдечно-съдови събития.
Правило, основано на четири леснодостъпни клинични характеристики, може да подпомогне обосновано прекратяване на ресуститацията при пациенти с лоша прогноза.
Процентът на пациенти между 30 и 40 годишна възраст с вторична артериална хипертония е по-висок в сравнение с този сред по-младите възрастни. Този факт очертава вероятни празноти в препоръките за скрининг.
Във видеото проф. Елина Трендафилова, дм и проф. Борислав Георгиев, дм представят последните терапевтични препоръки и възможности за медикаментозно лечение на сърдечната недостатъчност с понижена фракция на изтласкване.
Пушенето се асоциира с пълната гама от сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Множество проучвания показват, че при преминаване от тютюнопушене към системи за нагряване на тютюн, при които няма горене, има намаление на биомаркерите за клиничен риск. Това намаление обаче не е индикативно за намален сърдечносъдов риск и най-ефективната превенция на ССЗ е никога да не се започва тютюнопушене.
Първичен тютюнев дим е димът, който се вдишва в белите дробове на пушача; нарича се още основен димен поток или активно (първично) пушене. Вторичният дим е продукт на основния поток на издишания дим и страничния дим от тлеещия връх на запалената цигара (вторично или пасивно пушене). Третичният дим се състои от замърсители от тютюневия дим, които се отлагат върху повърхностите и в праха след пушене, повторно се излъчват и суспендират във въздуха или реагират с окислители и други съединения...
По-възрастните пациенти на ниско до умерено по интензивност лечение със статини са с малко по-голямо намаление на LDL-холестерола в сравнение с по-младите.
Резултатите от обобщен анализ на водещи проучвания предполага запазена ефикасност в широк диапазон на телесно тегло и индекс на телесна маса.
В проучване, финансирано от индустрията, етрипамил спрей за нос се оказва по-добър от плацебо за бързо овладяване на SVT, безопасен и добре поносим.
Д-р Емил Толди-Шедел представя "Ролята на концепцията за намаляване на вредата от тютюнопушенето в контрола на ССЗ" по време на Десета научно-практическа конференция "От науката до леглото на болния".
SGLT2 инхибиторите, чийто първи представител е Dapagliflozin, са известни на още от миналия век. Механизмите на действие и ефикасността им позволяват да получат одобрение първо за лечение на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2).
SGLT2 инхибиторите, чийто първи представител е Dapagliflozin, са известни на още от миналия век. Механизмите на действие и ефикасността им позволяват да получат одобрение първо за лечение на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2).
Видео презентация на проф. Борислав Георгиев на тема "Лечение и профилактика на артериална хипертония индуцирана от противотуморна терапия".
Видео презентация на д-р Милко Стоянов на тема "Особени ЕКГ образи от ежедневната практика".
Сто пациенти ще се нуждаят от лечение в продължение на 3 години, за да бъде предотвратено едно голямо неблагоприятно сърдечно-съдово събитие.
Видео презентация на Проф. д-р Здравко Каменов на тема "Витамин Д и сърдечно-съдов риск".
Фамилната хиперхолестеролемия е наследствено автозомно доминантно нарушение на липидната обмяна, което причинява преждевремени сърдечно-съдови заболявания(ССЗ) и смърт у засегнатите индивиди. Все пак веднъж диагностицирани, носителите могат да започнат лечение с липидопонижаващи средства, което да забави развитието на атеросклерозата и последващите ССЗ. Как да диагностицираме навреме пациентите с фамилна хиперхолестеролемия?
Представяне на Първа научна конференция "Коморбидности при сърдечно-съдови заболявания", София
Лекарството (Kerendia) е свързано с малко, но статистически значимо, намаляване на хоспитализациите по повод сърдечна недостатъчност.
Ретроспективно кохортно проучване показва по-нисък риск от нежелан изход при прилагане на стратегия за контрол на ритъма, но само когато бъде стартирана в рамките на една година от диагнозата.
Хиперхолестеролемията е един от основните рискови фактори за сърдечносъдови заболявания. През последните десетилетия се постигна значим напредък както в разбирането на патофизиологията на атеросклерозата, така и в терапевтичните възможности за понижаване на кръвните липиди.
Две проучвания сравняват честотата на установено с имплантируем сърдечен монитор окултно (безсимптомно) ПМ с получената чрез стандартни грижи или 30-дневно външно мониториране.
Видео презентация на Д-р М. Стоянов за Коморбидностите при сърдечна недостатъчност.
Свързаните с бременността неблагоприятни събития са свързани с повишен сърдечносъдов риск, което изисква повече усилия в посока превенция при жените.
Значително по-ниски прицелни нива на холестерола в липопротеините с ниска плътност (LDL-C) за пациентите с много висок, висок и умерен сърдечносъдов риск - това е основното послание в препоръките на ESC/EAS 2019 за поведение при дислипидемии.
Едновременната употреба на директен орален антикоагулант (ДОАК) с аспирин е честа при някои сърдечно-съдови пациенти без да има ясни показания за приложението на аспирин
Какво е фамилна хиперхолестеролемия и защо е важно да подобрим идентифицирането на пациентите? Проф. Борислав Георгиев ще Ви запознае, защо правилното и навременно диагностициране на заболяването ще предотврати сърдечно-съдови инциденти.
Въпреки че честотата на ВТЕ е висока при пациенти, хоспитализирани с COVID-19, за риска от ВТЕ сред амбулаторните пациенти се знае малко.
Видео презентация на Проф. Борислав Георгиев за алгоритмите за проследяване на сърдечно-съдовата система при сърдечно-съдови заболявания и химио или лъчетерапия
Обсервационно канадско проучване дава нов поглед върху потенциалните ползи и вреди, свързвани с тези лекарства.
Резултатите по-силно корелират с времето, измерено от появата на симптомите, отколкото с времето, засечено от постъпване в болница (от вратата на болницата) до балонната дилатация (door-to-balloon time- DBT).
Настоящото "Ръководство за поведение на общопрактикуващия лекар при липидни нарушения (дислипидемии)" е трета обновена, кратка версия на първото издание.
Настоящото “Ръководство за поведение на общопрактикуващия лекар при артериална хипертония” е трета обновена, кратка версия на първото издание.
Каква е разликата в стойностите на артериалното налягане (АН) в клиничните изпитвания и тези, измерени в рутинната, ежедневна клинична практика? За да отговорят на този въпрос, изследователите сравняват...
Дигоксин е еквивалентен на бетаблокера по отношение качеството на живот при пациенти с ПМ и сърдечна недостатъчност. Сега, изследователи от Обединеното кралство рандомизирали 160 пациенти на възраст ≥60 със сърдечна недостатъчност и перманентно ПМ към open-label лечение с дигоксин или бизопролол.
Обобщените данни за честотата на високорисковите плаки показват, че те са 27%, а общият риск за ипсилатерални исхемични събития е 3,2 събития на 100 човекогодини.
Основната клинична изява на периферната артериална болест е claudication intermittens - болка в подбедриците при ходене, успокояваща се в покой.
Откриването на бета-блокерите постави началото на нова ера в терапията на сърдечно-съдовите заболявания и промени хода на бъдещите фармакологични проучвания.
Един от основните подходи при лечението на острите коронарни синдроми е ефективно фармакологично инхибиране на тромбоцитната активност. През последните години бяха проведени редица проучвания с цел да бъдат установени клетъчните механизми на развитието на артериалната тромбоза. Разнообразни мембранни рецептори определят тромбоцитната реактивност с множество агонисти и адхезивни белтъци и по тази причина представляват прицел за разработването на различни антитромбоцитни медикаменти и терапевтични стратегии. В групата на антитромбоцитните медикаменти навлязоха много нови представители.
Антитромбозните лекарства (антитромбоцитни, антикоагуланти и фибринолитици) се използват за профилактика и лечение на много сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Едновременното им приложение, обаче, или употребата им в комбинация с други лекарства като нестероидни противовъзпалителни (НСПВЛ), селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), някои противогъбични или антибактериални средства, крият риск от сериозни лекарствени взаимодействия. Тези взаимодействия могат да повишат риска от кървене или да компрометират антитромбозното лечение на пациента. Това изисква по-детайлни и задълбочени познания за съдбата на лекарствата в организма на болния и за механизмите на лекарствените взаимодействия.
Олмесартан медоксомил е последният ангиотензин II-рецепторен блокер, одобрен за приложение в България. Потенциалните предимства на този медикамент включват еднократно дневно дозиране, отсъствие на значими нежелани реакции и добра поносимост. Олмесартан медоксомил понастоящем се използва като антихипертензивен медикамент и са необходими допълнителни проучвания, които да установят дали може да е полезен в терапията на други сърдечно-съдови заболявания.
Основни цели на терапията на гръдната ангина (стенокардия) са облекчение на болката и профилактика на прогресията на болестта чрез понижение на риска. Съществуват обаче пациенти, при които терапията не е ефективна или имат противопоказания за прием на стандартните антиангинозни медикаменти. Ранолазин е медикамент, който индиректно предотвратява калциевото обременяване на клетката при сърдечна исхемия и има благоприятен ефект в терапията на аритмиите.
Небиволол принадлежи към бета-блокерите от трето поколение, които притежават директни вазодилататорни свойства освен блокирането на beta1-адренергичните рецептори. Той има най-висок афинитет към beta1-рецепторите от всички бета-блокери и значително подобрява ендотелната дисфункция чрез силен стимулиращ ефект върху активността на ендотелната синтаза на азотен оксид. Предполага се, че небиволол може да има много повече благоприятни ефекти в допълнение към бета-блокиращата му активност. Съществуват клинични доказателства за антихипертензивните ефекти на небиволол, а така също и за повлияване върху хемодинамиката при пациенти с хронична застойна сърдечна недостатъчност. В процес на изясняване са някои негови антиисхемични качества. Най-голямото предизвикателство пред медицината днес е изясняване на механизмите на действие, които да обяснят както полезните, така и някои ефекти, ограничаващи неговото клинично приложение.
Профилактиката на инсулта и периферните емболии е от ключово значение в терапията на пациентите с предсърдно мъждене. Антагонистите на витамин К са утвърдени средства за профилактика на инсулта при тези пациенти. В световен мащаб оралната антикоагулантна терапия остава субоптимална в сравнение с препоръките за терапия. Разработени са нови орални антикоагуланти, които показаха ефективност, сходна с тази на антагонистите на витамин К, но с по-малко ограничения и понижен риск от кръвоизливи. Наличието на орални антикоагуланти, които не са антагонисти на витамин К, позволява на лекарите да избегнат ограниченията на антагонистите на витамин К в клиничната практика и да адаптират антикоагулантната терапия към нуждите на отделния пациент.
Големите интервенционални проучвания доказват, че комбинираната терапия с два или повече медикамента от различни антихипертензивни класове, комбинирани в зависимост от механизма им на действие, обикновено е ефективна и представлява алтернатива на повишението на дозата на медикаментите в монотерапевтични режими. Антихипертензивната ефективност и клиничната поносимост за някои медикаментозни комбинации са подкрепени с много данни от клинични проучвания и от практиката. Комбинацията с АСЕ-инхибитор и диуретик е най-често прилагана сред останалите комбинации поради висока ефективност при селектирани пациенти с лека до умерена артериална хипертония. Двата медикамента имат синергични ефекти върху ренин-ангиотензин-алдостероновата система (РААС). Комбинацията на АСЕ-инхибитор с диуретик е ефективна не само за понижение на АН, но и за превенция на увреждането на прицелните органи, особено сърцето и бъбреците.
Налице e фиксирана комбинация от ангиотензин-рецепторния блокер олмесартан медоксомил и калциевия антагонист амлодипин. В настоящата статия се представят фармакодинамичните, фар- макокинетичните характеристики на фиксираната комбинация, както и данните за поносимостта на медикамента.
Цилостазол е обратим селективен инхибитор на фосфодиестераза-3 с антитромбоцитен, антитромботичен и вазодилататорен ефект. Той е значително по-ефективен от плацебо при увеличаване на разстоянието на ходене и при подобряване на качеството на живота при пациентите с умерено до тежко интермитентно клаудикацио. Той е клас I индикация за медикаментозно лечение на интермитентното клаудикацио. Сравнителни данни сочат, че цилостазол е по-добър от пентоксифилин. Медикаментът се понася добре.
За да отговорим на предизвикателствата и спестим ценно време в динамичното ви работно ежедневие, подготвихме този съкратен вариант на ръководството, който може да ползвате лесно и удобно. Разбира се, пълната версия на ръководството остава актуална. Надяваме се съкратеният вариант на ръководството да бъде винаги на вашето бюро като достъпен и ефективен партньор в диагностично-лечебния процес.
Общопрактикуващият лекар, който има непрекъснати връзки със своите пациенти, притежава най-големи възможности за ранно откриване на дислипидемиите, за тяхната профилактика и лечение. Ако неговата дейност е успешна, може да се намали рискът от възникване на ранна атеросклероза сред българската популация, а от там и на заболеваемостта от атеросклеротична съдова болест. Настоящото ръководство за поведение има за цел да подпомогне общопрактикуващите лекари в тяхната дейност при лица с дислипидемии.
Популационни и клинични проучвания, използващи амбулаторно мониториране на артериалното налягане (АМАН), показаха, че нощното артериално налягане е по-добър предиктор на сърдечно-съдовата болест от артериалното налягане в будно състояние. Нощната хипертония с по-високо артериално налягане през нощта, отколкото през деня, е значителен риск за органно увреждане и настъпване на сърдечно-съдов инцидент.
Експерименталните и епидемиологичните студии отдавна са позволили клиничното валидиране на множество рискови фактори, асоциирани с ИБС и респективно с риска от възникване на остри сърдечно-съдови инциденти. Идентифицирани са над 200 рискови фактора/индикатора за развитие на ИБС. Още ранните данни от Фрамингамската студия идентифицират хипертонията, хиперхолестеролемията и наднорменото тегло като рискове за атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Впоследствие към списъка на рисковите фактори са добавени метаболитният синдром, диабетът, тютюнопушенето и редица психологически и социално-икономически параметри. Така например проучването INTERHEART показва, че наред с дислипидемиите, тютюнопушенето, хипертонията, диабетът, абдоминалното затлъстяване, психосоциалните фактори и стресът са асоциирани с повишен риск от инфаркт на миокарда, докато консумацията на плодове и зеленчуци, умерената консумация на алкохол и редовната физическа активност редуцират този риск.
Нараства базата данни, свидетелстваща за негативна връзка между консумацията на алкохолни напитки (1-2 пъти дневно) и честотата на сърдечно-съдовата болест. Kiechl et al. описват J- или U-образна зависимост, при която най-нисък е рискът за развитие на сърдечно-съдова болест при лицата, консумиращи малко количество алкохол, в сравнение с лицата, консумиращи голямо количество алкохол или неприемащи алкохол. Други автори смятат, че благоприятните ефекти на консумацията на алкохол се ограничават до консумацията на вино, и то само на червено вино. Редица епидемиологични проучвания потвърдиха хипотезата, че протективните ефекти на алкохола се отнасят специфично до червеното вино. Тези ефекти на червеното вино стоят в основата на разсъждения като обяснението на феномена „френски парадокс“, който се обяснява с повишената консумация на червено вино. Основна цел на този обзор е да представи благоприятните ефекти от консумацията на червено вино и възможните механизми за повлияване на сърдечно-съдовия риск.
Алкохолът, приеман в ниски дози, е сърдечно-съдов протектор, но консумиран във високи дози е рисков фактор за някои сърдечно-съдови заболявания и може да предизвика внезапна смърт. На него се дължи значителен дял от случаите на некоронарна внезапна сърдечна смърт. Няколко са механизмите, по които алкохолът може да повиши риска за внезапна смърт - удължение на QT-интервала, понижение на вагусовия тонус, симпатикоадренална стимулация, електролитни нарушения и кардиомиопатия. Причини за смърт сред консумиращите алкохол са камерните аритмии и по-рядко - интракраниалните кръвоизливи, сърдечните блокове, метаболитната ацидоза, гастроинтестиналните кръвоизливи.
Диагностичен подход и терапевтично поведение при тахикардия.
Въпреки че измерването на артериалното налягане се възприема като рутинна, лесна за изпълнение манипулация, ако насочим вниманието към този вид медицинска дейност ще установим, че в ежедневната практика често се допускат нарушения на правилата. Целта на този модул е да акцентира точно върху тези пропуски.
Домашните устройства за измерване на налягането позволяват измерване и на нощното налягане и са широко достъпни, с което отпада и една от причините за използването на амбулаторното измерване на налягането. Отбелязва се, че домашно измерените стойности на артериалното налягане са по-практичен начин за изследване на вариабилитета на налягането.
Да се дефинират хроничните бъбречни заболявания и да се представи връзката им с повишения сърдечно-съдов риск.
