Амилоидозите са широк спектър от заболявания на вторичната протеинова структура, при които нормално разтворим протеин образува неразтворими извънклетъчни фибрилни отлагания, което води до нарушена функция на органите. Всички видове амилоид съдържат един основен фибрилерен белтък, който оп- ределя вида на амилоида, както и по-малки компоненти. Над 20 различни фибрилерни белтъци са описани приамилоидозите при хора, всяка от които има различна клинична картина.
Повишено артериално налягане (АН) се среща много често при остър мозъчен инсулт (МИ) и се асоциира с по-лош изход (смъртност и инвалидност). Все още е спорен въпросът дали да се понижава медикаментозно високото налягане и доколко в острата фаза на инсулта поради недостатъчно доказателства за полза от антихипертензивната терапия и опасения от влошаване на церебралната исхемия. Съвременните препоръки за лечение, описани в международните ръководства за поведение (guidelines), се различават за двата основни вида инсулт - исхемичен и хеморагичен. Не се препоръчва редукция на високото АН при исхемичен МИ, освен при много високи стойности (>220/120 mmHg), предстояща фибринолиза или наличие на органни увреждания, като АН трябва да се намалява постепенно с не повече от 15–20% за първите 24 часа. При хеморагичен МИ се препоръчва бързо и интензивно понижение на АН до таргет за систолното <140 mmHg за <1 час при строго мониториране, като тази стратегия изглежда безопасна и вероятно превъзхожда стратегията на постепенна внимателна редукция на налягането по отношение на клиничния изход. Различните антихипертензивни агенти имат различен ефект, като всички понижават налягането в различна степен в зависимост от класа, дозата и начина на приложение, но за повечето няма доказателства, че подобряват клиничния изход. Изборът на медикамент трябва да бъде индивидуален за всеки пациент и съобразен също така с вида и тежестта на инсулта, ко-морбидността, потенциалните странични ефекти Предпочитаните антихипертензивни лекарства са лабеталол, никардипин, еналаприл, фенолдопам, есмолол, натриев нитропрусид, нитроглицерин поради доказана ефективност и безопасност. Често е необходима комбинирана терапия за овладяване на хипертонията.
Целта на ръководството е чрез систематично изградено изложение да даде ясни препоръки на ОПЛ за диагностично и терапевтично поведение при пациенти с главоболие, което ще подпомогне лекаря при вземането на правилните решения относно подхода и здравната грижа при всеки болен.
Исхемичният мозъчен инсулт е динамичен процес, при който различни ексцитотоксични, възпалителни и микросъдови механизми водят до мозъчна некроза. Ранната реканализация и нарастване на доставката на кръв към зоната на бенигнена олигемия са предпоставка за по-добър изход от лечението. Наред с рутинната вече венозна тромболиза навлиза прилагането на интраартериална. Тя може и да бъде комбинирана или не с прилагането на механично ендоваскуларно лечение. Данните от рандомизирани проучвания не потвърждават предишни данни за по-добър изход от заболяването. Фармакологичните невропротектори не са доказали предполагаемата клинична ефективност, която е доказана при експерименталните модели. В този контекст трябва да се имат предвид серия от функции, които играят ключова роля в модулирането на исхемичния процес: контрол на артериалното налягане, температурата, нивото на кръвната захар и артериалната кислородна сатурация. Нефармакологичната невропротекция включва всички интервенции, които предпазват мозъка от фармакологична увреда след оклузия на церебрална артерия. Ефективността от създаването на сектори за лечение на остри инсулти вече е безспорна, тъй като прилагането на протоколни мултидисциплинарни грижи за пациентите в тях, наред с адекватно терапевтично поведение, водят до намаляване на смъртността, ограничаване на еволюцията на заболяването, съкращаване на хоспитализационното време и създаване на по-благоприятна база за ранно започване на рехабилитация.
Международна група от 45 експерти издаде първите консенсусни препоръки за оценка и диагностика на мозъчната смърт / смърт по неврологични критерии (МС/СНК, англ. BD/DNC) за справяне с вариабилността в диагностиката на международно, национално и местно ниво.
Експертите представят становища относно нови доказателства, налични след предходния доклад през 2016. Ключови препоръки...
Рядко срещан синдром след първа доза ваксина срещу COVID-19, най-често с ваксината на AstraZeneca, характеризира се с тромбоцитопения, повишен D-димер и прогресираща тромбоза с висока честота на тромбоза на мозъчния венозен синус
Голям проспективен анализ не показва значителна връзка, но не е напълно категоричен.
Клинични прояви на синдрома на Гилен-Баре и неговия вариант след ваксинация срещу SARS-CoV-2.
Изглежда, че използването на заместител на солта, съдържащ 30% калиев хлорид, води до по-ниска честота на инсултите и неблагоприятните сърдечно-съдови събития по данни от голямо проучване в Китай.
Иновативно устройство успява да декодира речта при пациент с преживян инсулт с квадрипареза и анартия.
Рандомизирано проучване сравнява използването на стент ретривър самостоятелно и същата техника плюс аспирация.
Голям ретроспективен анализ показа различия в новодиагностицираната деменция сред пет расови и етнически групи хора в напреднала възраст между американски ветерани.
Проучване на моделите изследва ползите и рисковете от различни стратегии за наблюдение.
В ретроспективно проучване скорошната перорална употреба на директни антикоагуланти не бе свързана с увеличаване на мозъчните хеморагии след тромболиза.
Метформин намалява риска от деменция при по-възрастни хора със захарен диабет тип 2 (ДМ2).
Данните от лонгитудинален анализ на две големи кохорти от пациенти показват, че рискът от поява на деменция е по-нисък от този, регистриран при предходни проучвания. Трябва обаче да се има предвид, че поради наличието на методологични различия не могат да се правят общовалидни заключения.
Данните от рандомизирано клинично проучване сочат, че по-добри неврологични показатели при критично болни пациенти с остро настъпило увреждане на мозъка се постигат, когато се извършва кръвопреливане с цел по-високи нива на хемоглобина.
При голямо рандомизирано клинично проучване са докладвани сходни резултати при започване на приема на директни орални антикоагуланти в рамките на 4 дни след появата на инсулта и при т.нар. "отложено начало" (delayed start).