В рамките на обсервационно проучване при пациенти, които приемат метформин, е отчетена по-малка вероятност от прогресия към хронична бъбречна недостатъчност.
В рамките на обсервационно проучване при пациенти, които приемат метформин, е отчетена по-малка вероятност от прогресия към хронична бъбречна недостатъчност.
Понастоящем обаче това лекарство е одобрено само за лечение на липидни нарушения.
Тази по-рано описана асоциация не бе повтвърдена в ново проучване.
Мета-анализ показва, че пациентите, които приемат високи дози статини имат около 1% по-висок годишен риск да бъдат с новодиагностициран диабет.
Mетаболитният синдром (МС) е широко разпространен в световен мащаб: от 25 до 35% в зависимост от страната и се свързва с множество метаболитни промени и хемодинамични нарушения. Тютюнопушенето е основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболяванияю, но то е свързано и с метаболитни аномалии, намалява инсулиновата чувствителност, предизвиква инсулинова резистентност, и увеличава риска от MС.
Mетаболитният синдром (МС) е широко приета концепция, прилагана при пациенти с централно затлъстяване с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания и диабет. Доказателствата показват, че тютюнопушенето, освен основен рисков фактор за сърдечно-съдови заболявания, също води до натрупване на висцерална мазнина и инсулинова резистентност, и увеличава риска от МС и диабет тип 2.
Тиреотоксикозата бе свързана с 39% по-висок риск от когнитивни нарушения.
Интензивен контрол на кръвната захар може да не е необходим при пациенти с диабет, които са подложени на голяма хирургична интервенция.
Намаляването на теглото с по-високи дози се доближава до това, наблюдавано при бариатрична хирургия.
Физическите упражненията без промяна в диетата намаляват риска от диабет с ≈50% при хора с централно затлъстяване.
Това лекарство - съчетано с промяна в начина на живот - нормализира гликемията при повечето от тези пациенти.
Тридесет от 36 пациенти в тази серия са преминали холецистектомия, а трима са починали.
Настоящото Ръководство не заменя клиничната оценка на лекаря; няма императивен характер и очертава различни подходи за посрещане на епидемията "предиабет" у нас в контекста на масовото затлъстяване и обездвижване в нашето съвремие.
Очевидно, клиницистите не са променили начина си на практикуване, за да го приспособят към не толкова строги прицелни стойности на гликирания хемоглобин.
Въпреки че тези, които са започнали да приемат инхибитори на натриево-глюкозния котранспортер-2, са имали по-малко хоспитализации по причина сърдечна недостатъчност, започването на тези медикаменти преди метформин не е показано.
Диабетиците, приемащите статини, трябва да бъдат следени за прогресия на диабета.
В мета-анализ не е открита връзка между дисфункцията на щитовидната жлеза и когнитивен спад или деменция.
SGLT-2 инхибиторите са по-ефективни за понижаване на смъртността при всякакви причини и хоспитализациите по повод сърдечна недостатъчност.
Този все още неодобрен от FDA медикамент в САЩ е двоен, GLP-1 и GIP, рецепторен агонист.
Видео презентация на Д-р Атанаска Еленкова за Мястото на бета-блокерите в лечението на ендокринните хипертонии.
Състоянието на предиабет може да не е от полза като прогностичен маркер за риска от диабет при по-възрастни пациенти.
В синтезиран вид и по увлекателен начин са представени рисковите фактори, причините, клиничната картина и лечението на диабетната кетоацидоза като кратък прочит на консенсуса на Международното общество по детски и юношески диабет (ISPAD).
Диабетът е рисков фактор за когнитивно увреждане. Около 8800 са участниците (средна възраст 65 години) в спонсорираното от индустрията международно многоцентрово, рандомизирано (1:1), двойно-сляпо проучване.
В уебинара са засегнати темите за лечението на захарен диабет тип 2 (ЗДТ2) по време на пандемията с COVID-19, ситаглиптин и мястото му в лечението на ЗДТ2.
Това е деветото ръководството за поведение при определени нозологични единици и състояния, което НСОПЛБ изготвя и публикува през последните седем години. Нашата цел беше да предадем в систематизиран, максимално четивен вид всичко, което би било от полза за общопрактикуващия лекар при работа с пациенти със захарен диабет тип 2. Опитали сме се да отговорим на максимален брой въпроси, които биха възникнали по време на този процес и да дадем алгоритъм за решение и поведение.
Йодният дефицит е един от най-широко разпространените хранителни дефицити, водещи до сериозни здравни последствия. Ниското съдържание на йод в диетата се дължи на геоекологични проблеми, свързани с деградационни почвeни процеси и някои селскостопански практики. Количеството на йод в храните се влияе от съдържанието на елемента в почвата и поради това на територии, бедни на йод, растителните и животинските храни са с ниско съдържание на елемента. В тези случаи най-широко използваният метод за обогатяване на диетата с йод е йодирането на солта за хранителни цели. Наред с предимствата на тази стратегия за масова профилактика на йодния дефицит, намаляването на консумацията на сол е сред водещите препоръки за редукция на сърдечно-съдовия риск. За подобряване на общественото здраве е необходимо прилагане на ин- тегрирани стратегии за контрол на заболяванията. В случая е нужно намиране на баланса между намаляването на консумацията на сол за редукция на сърдечно-съдовия риск и йодирането на солта за елиминиране на йодния дефицит, което изисква информиран избор на храни, които са добри източници на йод, без това да увеличава консумацията на натриев хлорид.
Острият панкреатит протича като леко до тежко некротизиращо заболяване с локални и системни усложнения. Лекият панкреатит има слабо влияние върху хранителния статус и обмяната на веществата, но при тежък панкреатит се развива малнутриция, хиперметаболизъм, увеличено разграждане на протеини и отрицателен азотен баланс. Необходима е оптимизирана хранителна поддръжка, внасяща адекватни количества енергия и белтък за минимализиране на катаболния стрес чрез агресивно лечение на инфекцията, загубата на течности и болката, а при по-тежките случаи е показано ранно йеюнално сондово хранене. При хроничен панкреатит се развива както екзокринна, така и ендокринна недостатъчност. Хранителният статус на пациентите включва малнутриция, малдигестия, загуба на тегло, хиперметаболизъм, глюкозен интолеранс и/или диабет, хранителни дефицити. Цел на лечението при хроничен панкреатит е връщане към нормалната диета с нормобелтъчна, хиполипидна, нормовъглехидратна и леко хипоенергийна диета, панкреасна ензимна суплементация, аналгезия, антиацидни средства, средноверижни триглицериди, хранителни суплементи, микронутриенти, минерали, витамини, пробиотици. При изразена малнутриция е необходим нутритивен съпорт и частично парентерално хранене.
Понастоящем е признато, че за оптимална функция на щитовидната жлеза са необходими както адекватни доставки на йод, така и на основния микроелемент селен. Включен в аминокиселината селеноцистеин, селенът е най-активният център на редица селеноензими, които упражняват множество физиологични ефекти в сферата на човешкото здраве, повечето от които са свързани с регулирането на окислително-редукционните процеси. Наличните данни показват благоприятен ефект на селена при автоимунни заболявания чрез синергично действие на широка гама от селенопротеини, които са свързани и отговорни, макар и не единствено, за функцията на щитовидната жлеза. Последни експериментални проучвания показват, че добавката на селен може да повиши защитата на биологичните системи от окислително увреждане, като същевременно се подобрява имунният отговор.
Диагностично-лечебно поведение при нарушена функция на щитовидната жлеза.
Да представи накратко астмата, нейните характеристики, възможни грешки при диагностициране, ролята на ОПЛ в процеса на диагностициране и контрол на заболяването и др.